Веднъж не попита
Веднъж не попита
Колко пъти ме попита, кажи ми,
защо зад ъгъла стоя,
когато я целуваш и я имаш
и защо съм плакала след това?!
Колко пъти ми плакаха очите,
а болката ми остана за теб незабележима,
кажи ми колко пъти ме попита -
зле ли съм, какво ми има?!
Колко пъти с нея аз те срещах,
усмивките ви ми измъчваха очите,
колко пъти през сълзи те погледнах,
а ти веднъж не ме попита...
Колко пъти ми пробождахте сърцето
с всяка целувка и ласка една...
Колко пъти дяволи проклети
ме караха да ви проклинам любовта...
Как се чувствам - веднъж не ме попита,
за тебе бях винаги незабележима,
не се замисли ти какво изпитвам
и как жестоко нарани ме...
Охладнях и към тебе нищо не изпитвам,
а ти сега си разбрал, че ме обичаш...
Сега е мой ред да не питам
и да съм към тебе безразлична...
21.07.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
