16.03.2009 г., 0:22 ч.

Веднъж не попита 

  Поезия » Любовна
831 0 4

Веднъж не попита


Колко пъти ме попита, кажи ми,
защо зад ъгъла стоя,
когато я целуваш и я имаш
и защо съм плакала след това?!


Колко пъти ми плакаха очите,
а болката ми остана за теб незабележима,
кажи ми колко пъти ме попита -
зле ли съм, какво ми има?!


Колко пъти с нея аз те срещах,
усмивките ви ми измъчваха очите,
колко пъти през сълзи те погледнах,
а ти веднъж не ме попита...


Колко пъти ми пробождахте сърцето
с всяка целувка и ласка една...
Колко пъти дяволи проклети
ме караха да ви проклинам любовта...


Как се чувствам - веднъж не ме попита,
за тебе бях винаги незабележима,
не се замисли ти какво изпитвам
и как жестоко нарани ме...


Охладнях и към тебе нищо не изпитвам,
а ти сега си разбрал, че ме обичаш...
Сега е мой ред да не питам
и да съм към тебе безразлична...


21.07.2008

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??