May 11, 2017, 1:42 PM

Вехтошарка

  Poetry
720 0 0

Дъжд, градушка и стихии,

слънце, тъпотия, прах,

любов, тъга и простотии,

а някак само мене не видях.

 

Досега било е кратко,

пътят ми тепърва предстои,

но знам каквото и аз да направя,

поне три неща ще останат настрани.

 

Ще зарежа дракони, магии,

дългата коса с нелепия си цвят,

и знам каквото и да казват,

ще потънат във забрава, скрити в вечния си мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...