Вълшебната пазителка на нищото
Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело
на времето завърта вехти спомени.
Самотно и безмълвно божество,
зашива с креп надеждите поломени.
Настъпва полунощ, а над града
се гонят ветровете незаключени.
Възсяда тя студената луна,
по нея вият скитащите кучета.
На столичния снежен булевард
замръзнали са вече тротоарите.
Животът, пак загубил на хазарт,
сам дълговете си прибира, старите.
Един небесен звезден цигулар
връз купола на старо градско кино
допива от съдбата като дар
остатъка от обредното вино.
Отвред се спуска ледена мъгла
на зимата в студените покои...
А още вярва грешната Земя,
че ще опази своите устои.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Благодаря на всички,оценили високо моето стихотворение!