Великден
ВЕЛИКДЕН
Нима и при мене дойде, мили Боже?
Защо ли при мен – атеиста?
С какво ме превзе и във моята кожа
се вмъкна – неканен, неискан...?
Така ли полека превземаш душите?
Без сила и без съпротива?
И как във душата ми, в ъглите скрити
проникваш и кротко се свиваш?
Не съм подозирал, че още съм имал
такива потайни местенца...
А днес там поникнал е стрък детелина
със четири малки листенца...
Да, някъде вътре - дълбоко във мене
откривам – късметът ми скрит е...
И там си е бил – а от толкова време
си мислех, че той е в мечтите...
Смутено размислям днес – как да наричам
това, дето сам в мен открих си...
Отново се уча да ходя и сричам!
Родих се отново! Родих се!
Ти – Буда, ти – Господ, ти – Шива, Мохàмед,
защо днес превзе ми душата,
когато смъртта се венчава с кръвта ми
и иска ме мен за отплата?
Защо точно аз? А и колко ли имам?
Аз вече платих с моя жребий...
Оставаш ми само ти – Вяра без име...
И аз ще остана със тебе...
Сием Рийп - 1993
© Георги Ванчев All rights reserved.
