Великден
Великден
Чакаш ти. Великденът отмина.
Взираш се със старчески очи
в пътната врата. Дали ще минат?
Масата препълнена стои.
Всеки залък ти горчи в устата,
като огън виното гори.
Късно стана, ала ти ще чакаш!
Иначе сърцето ще боли!
Те са там, в далечната чужбина,
хлябът чужд пресяда им в гърлата.
Ала тук, във тяхната Родина
никой не поема им ръката!
Майчиното ти сърце не спира,
мислите ти все към тях пътуват.
И надеждата ти не умира,
Как са те? Какво ли правят-струват?
Залезът с последната милувка
иска май сълзите да избърше!
После със усмихната преструвка
п разникът ще бъде вече свършил!
© Георги Иванов All rights reserved.
