Великден
Великден.
Опушено, мрачно небе
всеки момент ще заплаче.
На Красно село
десетина годишно момче
продава на тротоара
откъснати, мъртви цветя.
Лалета.
По левче парчето.
Странен свят. Просто свят за поети...
Хора.
Толкова много, че няма къде да вървя.
Блъскат ме с лакти.
Сред тях съм сама.
Откъснати, мъртви цветя.
Лалета. Издъхват върху кашона.
Агония.
Свирепият глад за любов във душата ми
уби отдавна нелепия глад на плътта
за козунак и оргазъм.
Великден.
В гърдите от ляво - спазъм.
Заваля.
Внезапен вятър избухна и разпиля
по мокрия тротоар мъртви цветя.
Лалета.
Господи, какъв свят! Просто свят за поети...
Пред ''Фантастико'' просяк с отрязан крак
под навеса на стъклена спирка
разделя с гълъбите своя хляб - милостиня.
Хора, хора, хора...
Провирам се между тях -
като в пустиня.
Дебели жени
носят пълни торби -
с мъртви агнета и марули...
Вятър белия цвят на всички дървета обрули.
По мокрия тротоар -
лалета. И цветни торбички.
Господи,
защо си объркал всичко?!
Пред всяка църква - опашка.
До другия тротоар.
Всеки иска да коленичи пред своя олтар.
И надежди, и свещи догарят.
Паля цигара,
и пуша
до контейнер, препълнен с боклук...
Господи!
Какво ти направих,
за да ме изпратиш тук?!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
