Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят,
че нашите птичета в чужди небета летят.
Обичат простора. Посока назад не желаят.
А чувства събудени с нежност в съня им кръжат.
Великденско цвете са. Спират пред портата само
веднъж във годината. С тях да възкръснеш и ти!
Прегръдка на прага... и с пролетно слънчево - Мамо! -
избърсват сълзите... Сърцето ни с гордост тупти! ...