Великденчета
Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят,
че нашите птичета в чужди небета летят.
Обичат простора. Посока назад не желаят.
А чувства събудени с нежност в съня им кръжат.
Великденско цвете са. Спират пред портата само
веднъж във годината. С тях да възкръснеш и ти!
Прегръдка на прага... и с пролетно слънчево - Мамо! -
избърсват сълзите... Сърцето ни с гордост тупти!
Когато си тръгват, изпращаме всички надежди,
надиплени в куфара, тежък от спомен за смях.
Така безвъзвратно далечен животът изглежда,
че даже не можем да плачем от болка след тях.
И чакаме, Боже, отново със теб да възкръснем,
прегърнали нашите странстващи скъпи чеда.
Закриляй ги! Ние ще носим до края си кръста...
Далече от нас са, но ти ги пази от беда!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Давам много висока оценка за поезията ти, Ани, затова ценя казаното от теб за моите стихове. Благодаря ти!
-
Докосващ стих!
-
Нина, букетчето от удивителни много ми хареса, благодаря!
-
!!!!!!
-
Далече сме от Него, вярно е това, което казваш, Татяна. Дано наистина Бог не е решил да ни наказва за това, като ни разделя от децата ни! Но, ако е така, може би е време да разберем грешката си и Го сложим на челно място в душата си!
Благодаря ти за стойностния коментар, мила! -
Дали Бог не дава на майките тези изпитания, за да се замислим и ние един ден, как се чувства Той когато всички сме така далеч от Него! Хубавият ти стих провокира у мен току що това разсъждение. Поздрав!
-
Неделина,Ваня,Нели, Венци и Лиляна - благодаря ви, че споделихте тревогата на българските майки! Радвам се да ви видя в моите поетични
светове! -
Това тук наистина трудно се коментира!
Силна прегръдка от мен ! -
Разплака ме, мила!Много си права и много силно си го казала!Прегръщам те!
-
Мария...отново ме прониза! Тази тема болезнена за майките..че и аз съм майка на порастващ син !Със стиха ти преживях големият си страх - раздялата с децата,които отлитат от домовете си надалеч!!!
Възхищавам се на поезията ти!Много умело си съчетала болката и преклонението пред Бог! Голямо е сърцето... -
Хубаво е, че си усетил стиха ми като молитва, Венци! Аз наистина искам да се помоля като майка и с горестта на всички майки пред Всевишния да не ни разделя с децата ни!
-
Борис, Илко и Марина - сутрешен поздрав на вас, приятели! Думите ви са като билки за душата ми!
-
"Дайте на всяко дете възможността да обича и да бъде обичано"!!!
Много тъжен, но прекрасен стих!!!
Любовта и радостта към децата ни е най-голяма когато са край нас, но трябва да ги научиме да обичат родното си кътче, да го ценят!!! -
Привет, О-о, Пастирко на чоевшкото добро! Удоволствие е да чета твоите стихове!
-
"А майките минутите очакване
нанизват на огърлица в безсъние."
Достойно се влючваш в темата и нижеш поетични майчини дихания, Доче!
Благодаря ти, умнице! -
...Децата тръгват. Обикалят глобуса.
А майките със мисъл ги следят...
А майките минутите очакване
нанизват на огърлица в безсъние.
С молитви по посоката на щастието
излитат птиците на майчините сълзи...
Изящна тъга си заплела, Мария!Като пламък от свещ пред иконата.
-
Пламъче, топло те прегръщам!
-
Разтърсващ стих!!!
-
Често си мисля, Албена, че от всяко семейство има по едно излетяло птиче...И ми се плаче... Дано тези, от които зависи, направят нужното децата ни да се върнат в гнездата си!
Селвер,и на теб благодаря за оценката ти! Скъпи са ми твоите думи на познавач!Надявам се да съм ги оправдала! -
Много е хубаво. И много тъжно. За съжаление това е жестоката действителност Поздравявам те.
-
Нина, привет! С това стихотворение участвах в един отговорен конкурс, но то не беше забелязано от журито. Затова твоята оценка ме зарадва толкова много. Благодаря ти!
Специални поздрави и на теб, Ивон! Ценя мнението ти! -
Страхотен стих! Думите са излишни.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
