May 27, 2004, 10:16 AM

Великолепие и нежност

Poetry

1.7K 0 0

Ако те бе дарила светлината,
ще топлиш скрита в тишината!
Ако земята дар бе дала,
ще си постеля,за да легна отмаляла!
Ако от вятъра си взела,
любовни бури ще изпратиш!
Ако проливен дъж си,
омразата в душите ще удавиш!
Ако си цвете нежно,
щи си за първа среща
или последен спомен на раздяла!

Но ти жена си просто,
докосваща като коприна,
да те послушам е вълшебство,
усетих толкова великолепие и нежност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0