Велосипеди
Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици
в малкия град, който още растеше.
Твърдо подскачаха гумите,
въздухът покрай ушите летеше.
Мускулите ни вибрираха.
И уморени, се спирахме някъде –
велосипедите спираха,
ала сърцата ни още туптяха.
Имахме мàсло по пръстите –
малки монтьори, велосипедни.
Имахме власт да откъснем
мигове радост от старото време.
Хубаво беше, момчета!
Имахме велосипеди – и себе си.
Днес сме големи, но бедни.
Счупи се детството.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
!!
