Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
5.07.2013 г., 11:05 ч.

Велосипеди 

  Поезия
705 0 8

 

Хубаво беше, момчета.

Бяхме на десет-дванайсет години,

имахме велосипеди

и те ни стигаха.

 

Вечно превземахме улици

в малкия град, който още растеше.

Твърдо подскачаха гумите,

въздухът покрай ушите летеше.

 

Мускулите ни вибрираха.

И уморени, се спирахме някъде –

велосипедите спираха,

ала сърцата ни още туптяха.

 

Имахме мàсло по пръстите –

малки монтьори, велосипедни.

Имахме власт да откъснем

мигове радост от старото време.

 

Хубаво беше, момчета!

Имахме велосипеди – и себе си.

Днес сме големи, но бедни.

Счупи се детството.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес сме големи, но бедни.
    Счупи се детството.

    Това е истинската бедност!
    Да загубим детското...
    и себе си.
  • Всичко сме имали в детството!
    Поздрави! А финалът е...!
  • !!
  • Богати сме дори със спомена за онова детство - велосипедно, усмихнато, безгрижно... Поздрави за прекрасния стих!
  • Докосващ и замислящ стих!
  • Днес сме големи, но бедни...

    Разбиващ финал! Страхотен си!
  • "Имахме власт да откъснем
    мигове радост от старото време."

    Радвам се на всяка среща с поезията ти. Благодаря ти, Вальо!
  • Щастлива съм да напиша първия отзив тук! Ценя поезията ти, Валко, а най-много - стиховете ти, облени от светлина!!!
Предложения
: ??:??