5 июл. 2013 г., 11:05

Велосипеди 

  Поэзия
801 0 9
Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици
в малкия град, който още растеше.
Твърдо подскачаха гумите,
въздухът покрай ушите летеше.
Мускулите ни вибрираха.
И уморени, се спирахме някъде –
велосипедите спираха,
ала сърцата ни още туптяха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??