Сънищата не ми стигат
в края да те досънувам.
Късно в мене те пристигат -
само тягостно бълнувам.
Искам нещо да ти кажа,
като мой далечен спомен.
Там, когато ти на плажа
вдигна погледа си скромен.
Този поглед ме прониза
от главата до петите.
Сякаш, че получих виза
да си съберем душите.
Слънцето тогава светна
над главите, като връшник.
Любовта пък многоцветна
даде ни море за кръстник.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
