Сънищата не ми стигат
в края да те досънувам.
Късно в мене те пристигат -
само тягостно бълнувам.
Искам нещо да ти кажа,
като мой далечен спомен.
Там, когато ти на плажа
вдигна погледа си скромен.
Този поглед ме прониза
от главата до петите.
Сякаш, че получих виза
да си съберем душите.
Слънцето тогава светна
над главите, като връшник.
Любовта пък многоцветна
даде ни море за кръстник.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
