Сънищата не ми стигат
в края да те досънувам.
Късно в мене те пристигат -
само тягостно бълнувам.
Искам нещо да ти кажа,
като мой далечен спомен.
Там, когато ти на плажа
вдигна погледа си скромен.
Този поглед ме прониза
от главата до петите.
Сякаш, че получих виза
да си съберем душите.
Слънцето тогава светна
над главите, като връшник.
Любовта пък многоцветна
даде ни море за кръстник.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
