На...
Далеч си от мен днес,
цвете няма как да ти дам,
но венец от думи за теб
ще опитам аз да създам.
При мен те никога лесно не идват,
а съм понякога беззащитен
пред техния водопад.
Как се получава - не зная,
но това да разбирам
не изпитвам сега глад.
С какво да започна?
По своему
всички цветя са красиви.
Цвят на вишна, бял люляк,
незабравки и рози -
еднакво ще ти отиват.
Като тях думи потърсих,
но намирах пред себе си
само пръст и коприва.
Замислих се и отпуснах
безпомощно свойта ръка.
Защо ли такава е
тази моя съдба?
Дали хората, като мен,
някой би нарекъл
„нещастно щастливи"?...
Не зная и не искам дори.
Защото
единствено важно е,
че от мен днес си далеч
и букет от цветя
не ще мога сега да ти дам.
А венец от обич за теб
вече няма как да създам...
© Морякът All rights reserved.