Венец за теб
На...
Далеч си от мен днес,
цвете няма как да ти дам,
но венец от думи за теб
ще опитам аз да създам.
При мен те никога лесно не идват,
а съм понякога беззащитен
пред техния водопад.
Как се получава - не зная,
но това да разбирам
не изпитвам сега глад.
С какво да започна?
По своему
всички цветя са красиви.
Цвят на вишна, бял люляк,
незабравки и рози -
еднакво ще ти отиват.
Като тях думи потърсих,
но намирах пред себе си
само пръст и коприва.
Замислих се и отпуснах
безпомощно свойта ръка.
Защо ли такава е
тази моя съдба?
Дали хората, като мен,
някой би нарекъл
„нещастно щастливи"?...
Не зная и не искам дори.
Защото
единствено важно е,
че от мен днес си далеч
и букет от цветя
не ще мога сега да ти дам.
А венец от обич за теб
вече няма как да създам...
© Морякът All rights reserved.
