Tomad (Тома Кашмирски) Tomad (Тома Кашмирски)
6 179
Aug 19, 2008, 7:48 PM

Вероизповедение

1.2K 0 15
Във тлеещо, изстиващо свещено
засъхват застаряващите спомени.
С настъпване на утрото червено
отново сме прашец в безкрайни полети.

Изстиващото вчера не донесе
утеха за безспирните желания.
Изгниващото скрихме с кръпка плесен
и шепа от преструвни обещания.

От лакомо засилен, апетитът
подтиква към нестихващо ограбване.
И пием кръвожадно, без насита,
в упадък от духовното отслабване.

Къде сме ние? Питам те, Исусе.
И зная, няма кой да те достигне.
Прости ми, Боже. Просто съм покрусен,
че те клонират, за да пият твоите стигми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0