Вероизповедение
Във тлеещо, изстиващо свещено
засъхват застаряващите спомени.
С настъпване на утрото червено
отново сме прашец в безкрайни полети.
Изстиващото вчера не донесе
утеха за безспирните желания.
Изгниващото скрихме с кръпка плесен
и шепа от преструвни обещания.
От лакомо засилен, апетитът
подтиква към нестихващо ограбване.
И пием кръвожадно, без насита,
в упадък от духовното отслабване.
Къде сме ние? Питам те, Исусе.
И зная, няма кой да те достигне.
Прости ми, Боже. Просто съм покрусен,
че те клонират, за да пият твоите стигми.
засъхват застаряващите спомени.
С настъпване на утрото червено
отново сме прашец в безкрайни полети.
Изстиващото вчера не донесе
утеха за безспирните желания.
Изгниващото скрихме с кръпка плесен
и шепа от преструвни обещания.
От лакомо засилен, апетитът
подтиква към нестихващо ограбване.
И пием кръвожадно, без насита,
в упадък от духовното отслабване.
Къде сме ние? Питам те, Исусе.
И зная, няма кой да те достигне.
Прости ми, Боже. Просто съм покрусен,
че те клонират, за да пият твоите стигми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
