Вероятности
Днес те няма, утре ще е късно
да се появиш дори в небитието.
Мога и след тебе да възкръсна
там - от някой белег на лицето.
Върху ударите пресни на камбана
напречно полагам битието.
Щом е речено, тогава да е драма,
да нахлуе чужда кръв в сърцето.
И под сресаните непотребни мигли,
от брадясалото и проклето време,
съвестта ми с вопъл да изригне
и сълзи да бликнат обгорени.
Вятърът затворил съм в обора,
да не вие вън на чуждо пладне.
Да не стряска изумени хора
и в дерето после да пропадне.
Тежко ми отколе на душата
и павурчето надигам да отпия
кончето, което все се мята
върху дъното удавено с ракия.
Утре ще е облачно полето,
килнало звездите кривогледи,
може пък Ван Гог да е детето
на съседа, който го отгледа.
© Младен Мисана All rights reserved.
