vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
22.08.2024 г., 0:00 ч.

Вероятности 

  Поезия
219 7 3

Днес те няма, утре ще е късно

да се появиш дори в небитието.

Мога и след тебе да възкръсна

там - от някой белег на лицето.

 

Върху ударите пресни на камбана

напречно полагам битието.

Щом е речено, тогава да е драма,

да нахлуе чужда кръв в сърцето.

 

И под сресаните непотребни мигли,

от брадясалото и проклето време,

съвестта ми с вопъл да изригне

и сълзи да бликнат обгорени.

 

Вятърът затворил съм в обора,

да не вие вън на чуждо пладне.

Да не стряска изумени хора

и в дерето после да пропадне.

 

Тежко ми отколе на душата

и павурчето надигам да отпия

кончето, което все се мята

върху дъното удавено с ракия.

 

Утре ще е облачно полето,

килнало звездите кривогледи,

може пък Ван Гог да е детето

на съседа, който го отгледа.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??