Днес те няма, утре ще е късно
да се появиш дори в небитието.
Мога и след тебе да възкръсна
там - от някой белег на лицето.
Върху ударите пресни на камбана
напречно полагам битието.
Щом е речено, тогава да е драма,
да нахлуе чужда кръв в сърцето.
И под сресаните непотребни мигли,
от брадясалото и проклето време,
съвестта ми с вопъл да изригне
и сълзи да бликнат обгорени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse