Птиче не съм и не мога в едно
аз да свия домашно гнездо,
а луда съм да и буйна глава,
като бистра планинска река...

Стихия съм днес и не крия,
не ща да съм въглен в прахта,
а искам да бъда огън и жупел,
а не безразлична искра...

Мен ако искаш да вържеш сега,
не можеш ти стори това,
вятър съм див и чупя в нощта,
окови вселенски в прахта...

И вечер ще пия вино с наслада,
поглед ще плъзна в кръчмарката млада
и ще имам и макар и за нощта
сбъдната мечта до утринта...