ellyst (Ели)
136 867
Apr 2, 2012, 11:33 AM

Вещиците не могат да плачат 

  Poetry » Love
1286 0 25

Да, красива съм, принце - порочна, загадъчна, твоя.
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоят ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.

 

Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста
как се вие по скулите бледи - най-гладкият мрамор.
Целуни ме, мой принце, пък нека и дяволи триста
със душата ми в ада пируват... Целувай ме само!

 

Нямам билка и цяр, от които да сторя отвара
против сладката болка, с която те чакам във здрача.
Черна котка минава ми пътя, в магия изгарям...
аз, която забърквам отрови, сиропи, илачи!

 

И дори да прогоня проклетата котка далече,
и дори да опитам с магия за смърт да избягам,
ще боли и насън, и наяве сърцето, обречено
да прескача през удар, щом чуе, че влизаш през прага.

 

Ще си тръгваш ли, принце? Защото принцесата чака?
Знам, почти полунощ е и вече е нейното време.
Ти върви, а пък аз ще приседна пред портата в мрака.
И ще чакам дъжда, та от него сълзи да си взема.

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??