Ветрогон
ВЕТРОГОН
“А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш”
Н. Й. ВАПЦАРОВ,
“Ще бъда стар, ще бъда много стар”
Такъв е жребият ми – в дребно време
живея разпилените си дни.
Вън конят ми люлее медно стреме
и стремето под вятъра звъни;
защото от въздишки смисъл няма –
жестоки дни живеем в свят горчив,
и вярата в доброто е измама,
и стана безнадеждно да си жив,
но нямат смисъл ни плачът, ни стонът.
Додето срещам дните на крака
поел съм пътя вятъра да гоня.
Един поет съветваше така...
Вън вече бие конят ми с копита,
разрежда се предутринният здрач.
Най-вихрено препускат днес мечтите
и аз съм техният добър ездач.
След вятъра ще тръгна.
И се моля
да има все пак истина пред мен.
Макар че всяка истина е гола
и зъзне свита в дребния ни ден.
А дребно време ражда хора дребни.
Ще издържа ли тоя път пред мен
по стръмното, където злото дебне,
а вятърът е буря в зимен ден?
Не търся вяра – вярата е сляпа,
късметът – куц, надеждите – лъжи,
животът ни от много време – скапан...
Дано поне жребецът издържи!
Ще тръгвам вече.
Вдигнал се е здрачът.
А може би животът ни е здрач?
Един поет съветва да не плачем.
Но вятъра да гониш – пак е плач...
© Валентин Чернев All rights reserved.
