Вход за някъде
Мръсно е.
Шумно.
Грозно
и студено.
Вървя.
Мръсна съм.
Шумна.
Грозна
и студена.
Бързам да се прибера.
На чисто.
Тихо.
Красиво
и топло.
Я оттук да мина.
По-пряко е,
като че ли.
Врата.
Ръждясала.
Таен вход
за някъде.
Тръгвам по пътечката.
Сняг вали.
Бяло е.
Вървя.
Без посока
и без цел.
Само със палто
и маратонки.
Я! Полянката!
Как коя?
Полянката със маргаритките.
Моята полянка.
Ама това Страхил ли е?
Снежният човек?
Този, дето се стопи наскоро -
близо преди пет години?
Ето я пързалката ми!
Люлката!
Катерушката!
Кълбото!
Тук са,
ама са ръждясали.
Като мене са се счупили.
Ей! Къде ми е пътечката?
Свърши...
Пак е мръсно.
Шумно.
Грозно
и студено.
Все едно ми е!
Какво като съм мокра цялата?
Какво като студът
се е настанил удобно в лявата ми маратонка?
Какво като?
Нали намерих вход за някъде?
Нали намерих Страхил и катерушката?
Какво като?
Нали намерих себе си?
© Алиса All rights reserved.
