Vyrtina
88 results
Във вторник,
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...
631
"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
824
4
Лазаре, спри се... легни си, Лазаре...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...
740
1
Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...
931
2
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=185709
поклон-поклон.
и
за Иван.
поклон-поклон. ...
поклон-поклон.
и
за Иван.
поклон-поклон. ...
930
Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...
1161
10
Аз тая нощ май… много пих.
И много до късно стоях. Така, де – до рано. Сутринта. За какво е цялата работа – тъпа музика, евтин алкохол, грозно пияни хора, които не познавам... такива ли са студентските купони наистина? Такава ли беше тая нощ? Нищо не помня.
Като ще си прекарвам безпаметно, предпочит ...
И много до късно стоях. Така, де – до рано. Сутринта. За какво е цялата работа – тъпа музика, евтин алкохол, грозно пияни хора, които не познавам... такива ли са студентските купони наистина? Такава ли беше тая нощ? Нищо не помня.
Като ще си прекарвам безпаметно, предпочит ...
805
1
Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...
1136
1
„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...
1208
4
Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...
923
3
Анук иска цял живот да бъде на 10,
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна... ...
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна... ...
1155
3
Някой тропа по вратата.
Влез, казвам.
„Ама... Не бива...”
Говори ми през процеп.
„Да ти кажа ли какво стана?” ...
Влез, казвам.
„Ама... Не бива...”
Говори ми през процеп.
„Да ти кажа ли какво стана?” ...
706
Обичах да заспивам сгушена
между кичури с мирис на жито,
да сънувам мастилено синьо небе,
да ти вярвам, че звездите са дупчици в пода на рая
и... да се събуждам пак насред житната нива. ...
между кичури с мирис на жито,
да сънувам мастилено синьо небе,
да ти вярвам, че звездите са дупчици в пода на рая
и... да се събуждам пак насред житната нива. ...
801
4
Грижливо сложи табелката на стъклото, излезе отвън и за последен път прочете надписа:
„И...
когато ме няма,
тук съм!
Тук съм!...” ...
„И...
когато ме няма,
тук съм!
Тук съм!...” ...
815
- Ерик обещай да си тук завинаги! – гласът на Брина влиза, а тя се мотае из отвъд-Стаята. Ерик, с търпението, присъщо на някой, готов ей сега да избухне, я изчаква да влезе при него. И избухва.
- Какво?!?
- Е, не се сърди! – тя го потупва по рамото. Сяда до него на пода. – Поне във вечерите, когато ...
- Какво?!?
- Е, не се сърди! – тя го потупва по рамото. Сяда до него на пода. – Поне във вечерите, когато ...
788
2
Моето детство е люлка
хладна и жълта като гумено пате.
От толкова изплакани сълзи,
детството ми почва да ръждясва.
Внезапно Нищо го разяжда хищно, ...
хладна и жълта като гумено пате.
От толкова изплакани сълзи,
детството ми почва да ръждясва.
Внезапно Нищо го разяжда хищно, ...
657
1
Аз съм утрешният вестник, носещ твърде неразбрани вести.
Аз съм утрешна, ала тиражът
няма да се свърши до септрември,
когато ще обичам истински.
Изгнилите листа ще ме повикат ...
Аз съм утрешна, ала тиражът
няма да се свърши до септрември,
когато ще обичам истински.
Изгнилите листа ще ме повикат ...
712
5
Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е ...
2237
3
Сама вървя.
Често се случва дори да летя.
Безкрило.
И все в тъмнина.
С наведена високо глава. ...
Често се случва дори да летя.
Безкрило.
И все в тъмнина.
С наведена високо глава. ...
716
3
Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...
984
5
Просто нов опит да изневеря на себе си...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точ ...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точ ...
1222
2
- Говори ми - казва той.
- Какво искаш да ти кажа? - казвам аз.
- Нещо. Просто не обичам да е тихо - разсеяно мърмори той. После от съвсем леко розовите му устни излиза кълбо дим.
И аз започвам да говоря. Дори не мисля какво му казвам. Той и без това не слуша. Просто мразим да е тихо.
Стоим съвсем б ...
- Какво искаш да ти кажа? - казвам аз.
- Нещо. Просто не обичам да е тихо - разсеяно мърмори той. После от съвсем леко розовите му устни излиза кълбо дим.
И аз започвам да говоря. Дори не мисля какво му казвам. Той и без това не слуша. Просто мразим да е тихо.
Стоим съвсем б ...
938
2
След дълги спорове с Ян (казва, че не разбира нищо от онова, което пиша) реших да се хвана на бас, че мога да пиша и "нормално" (т.е. вписващо се в нормалните граници и разбираемо за всички) и то на една безкрайно скучна тема. Ето го и, според Ян "суперския", а според мен подобаващо за темата банале ...
1049
1
- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...
1305
1
Две хубави очи...
от снимката ми се усмихват.
Две хубави очи, които да обичам.
Обич - чувство, което дълго ще отричам.
Две хубави, хартиени очи. ...
от снимката ми се усмихват.
Две хубави очи, които да обичам.
Обич - чувство, което дълго ще отричам.
Две хубави, хартиени очи. ...
688
2
По един разказ, който прочетох преди 673 дни, харесах и никога вече не намерих. Покорно благодаря на анонимния му създател.
- Ало?
- Здравей, Ало, какво правиш?
- Кой се обажда?
- Ей, аз съм. Не ме ли позна? ...
- Ало?
- Здравей, Ало, какво правиш?
- Кой се обажда?
- Ей, аз съм. Не ме ли позна? ...
814
3
Благодаря, че ме научи как да мразя.
Неволно.
Казваше ми, че било
силно чувство
като любовта ...
Неволно.
Казваше ми, че било
силно чувство
като любовта ...
795
5
Беше един от онези дни, за които ти е писнало да слушаш и четеш. Дъждовно и мъгливо. Ноември. Три дни след това всичко побеля като косите на старицата, която видях тогава. Всъщност, не знам дали беше старица, но по лицето й бяха изписани толкова умора, отегчение и отчаяние, събирани обикновено в про ...
938
8
Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, ...
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, ...
1294
4
It's not over before it's too late.
Letterbomb, Green day
Принце,
помниш ли дъжда и локвите, в които скачахме?
Помниш ли green day? ...
Letterbomb, Green day
Принце,
помниш ли дъжда и локвите, в които скачахме?
Помниш ли green day? ...
1018
2
Тъмно е.
По тротоара някой мина
и всички лампи угаси.
Сега те ослепени
неоново скърбят по светлината. ...
По тротоара някой мина
и всички лампи угаси.
Сега те ослепени
неоново скърбят по светлината. ...
1112
7
- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...
828
3
Студено е.
И облачно.
Вали.
Сивите облаци, така плътно скупчени,
сякаш се топлят. ...
И облачно.
Вали.
Сивите облаци, така плътно скупчени,
сякаш се топлят. ...
712
2
- Истинската ми любов ще се обади по телефона, нали?
- Доколкото те познавам твоята истинска любов няма да има телефон.
***
Книгите са безсмислени по принцип. Но най-безсмислената е тълковният речник. Вече с 100 000 думи. Обяснени. Имам страхопочитание към тази книга. Обяснява смисъла на нещо, което ...
- Доколкото те познавам твоята истинска любов няма да има телефон.
***
Книгите са безсмислени по принцип. Но най-безсмислената е тълковният речник. Вече с 100 000 думи. Обяснени. Имам страхопочитание към тази книга. Обяснява смисъла на нещо, което ...
916
3
Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...
1156
6
Тримата вървяхме - аз и Хана хванати за ръце, Ерик - ходещ по всички възможни парапети, бордюри и облаци и мърморещ си под носа:
- Всеки път... не може да се наспи човек като хората... в 4 ще ме вдигат те... романтични щуротии... да бяхме дошли по залез поне...
Знаехме къде отиваме. Всяка събота ход ...
- Всеки път... не може да се наспи човек като хората... в 4 ще ме вдигат те... романтични щуротии... да бяхме дошли по залез поне...
Знаехме къде отиваме. Всяка събота ход ...
837
2
Не мога да го правя като него.
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може. ...
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може. ...
2348
9
Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...
918
2
Ако продължа, ще се удавя,
ще се изгубя,
тихо ще умра
и няма да ме има.
Ще бъде друго ...
ще се изгубя,
тихо ще умра
и няма да ме има.
Ще бъде друго ...
662
1
- Защо не дойде по-рано? Работя до 17 часа, а и всичко се свърши вече. Нямам нищо да ти дам. Благослових един песимист с последните 100 грама надежда и една поетеса с остания талант, достатъчен да я убие бавно и, уверявам те, много нежно. Не знам защо го направих... затова е толкова забавно. Но ако ...
924
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
