VI. Живителен полъх...
VI. Живителен полъх
Живителен полъх струи от всемира,
през звездни простори пътека намира,
вселенският дух се в тела въплътява –
мъжът и жената с любов надарява!
Създадени с обич и с вяра в доброто,
те често попадат в капани на злото,
а то като вихър по друмите тича,
дочуе ли врява – в прозорци наднича.
Гневът и пиянство или изневяра –
слуги раболепни – врата му отварят.
С Лъжата и Ревност – разбунени хали,
у къщите влизат и сеят скандали.
Пристигат по тъмно и черните птици
на четири скитащи бледи девици:
Скръбта, Безнадежност, Вината, Тъгата –
предвестници... Идва след тях Самотата.
Поливано щедро, отровното семе,
пониква, цъфти и съзрява след време...
Препълнена чаша с горчилка парлива
и тази отрова тече и прелива...
* * *
Накрая – той с друга – забягва в чужбина,
а ти – в самотата – съдбата проклинаш.
Лишена от обич, изгубила вяра...
дъждът се изсипва да гаси пожара.
Когато бедата на порти почука,
ти питаш: "Защо ли ледът се пропука?"
Но отговор няма и няма да има...
плътта те привлича, защото е зрима.
Не търсиш ли Бог, на човека, в душата,
а плътска наслада – на сцена – Земята,
привлича те тялото – дреха примамка...
Удавникът търси спасение в сламка.
* * *
Така е с мъжете, така е с жените,
омайват с усмивката, с думи, с очите.
Поредната жертва на принц Сатаната,
защото е той Властелин на Земята.
А Богът-създател – Той всички обича,
с любов безусловна към себе привлича,
и вложил е чувства, емоции, дари,
приятели дал е – и млади, и стари.
И всеки път идваш с душа обновена
на тази красива планета зелена.
С извечният повик – животът те вика,
да срещнеш тук сродна съдба многолика!
25 март – 19,20 ч. 8 май 2021
Творбата е част от поемата "Кръговрати".
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
