Via Nukta
Пътувам отдавна на автопилот
и близо е вече финалът.
Но старата басня за вечен живот
едва ли е вярна. Едва ли.
Концертът е явно за глухия цар.
Горчи вечерта от октави.
Танцуват небесно в небесния бар
тъгата и болката вляво.
От много любов съм достатъчно сам.
Раздавам си ризи залудо.
Последната риза последно ще дам
на своя безкористен Юда.
Ръцете си пак ще измие Пилат
и Господ разпнат е довеки.
Угасват кънтящо в кънтящ звездопад
миражи и лунни пътеки.
Кристални менади от своя Орфей
открадната обич си взеха
и тихо душата на чашата пей
в следа от притихнало ехо.
Пътувам среднощно на автопилот –
объркал посоките явно.
Най-бялата пролет от моя живот
отдавна я няма. Отдавна.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
