radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
9.07.2012 г., 17:12 ч.

Via Nukta 

  Поезия » Друга
525 0 9


 

Пътувам отдавна на автопилот

и близо е вече финалът.

Но старата басня за вечен живот

едва ли е вярна. Едва ли.

 

Концертът е явно за глухия цар.

Горчи вечерта от октави.

Танцуват небесно в небесния бар

тъгата и болката вляво.

 

От много любов съм достатъчно сам.

Раздавам си ризи залудо.

Последната риза последно ще дам

на своя безкористен Юда.

 

Ръцете си пак ще измие Пилат

и Господ разпнат е довеки.

Угасват кънтящо в кънтящ звездопад

миражи и лунни пътеки.

 

Кристални менади от своя Орфей

открадната обич си взеха

и тихо душата на чашата пей

в следа от притихнало ехо.

 

Пътувам среднощно на автопилот –

объркал посоките явно.

Най-бялата пролет от моя живот

отдавна я няма. Отдавна.

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??