Преди много, много време

морето ме изхвърли на брега.

Оттогава аз се слях с пясъка

и станах негова издатина.

Пъстри водорасли се заплетоха

в мократа ми, сплъстена коса и

бавно изгниха в русалската ù красота.

Лъскави миди  като люспи покриха ръцете ми,

а бяла пяна гипсира моите крака.

Дръзкият вятър ме завива,

за да съм завинаги негова.

Само лицето ми издава

задрямалия в мен живот,

но скоро то ще стане

като ваяние на морски бог.

Откога лежа тук?

Лежа и гледам небето.

Жива съм и се вкаменявам

или съм камък, който оживява.

А душата ми  е раковина сякаш,

която пази във своята дълбочина

шума на морето, зова на бриза,

сезоните, деня и нощта

и мириса на солта.