Jan 26, 2009, 9:17 AM

Видрица 

  Poetry
821 0 19

 

Тича надеждата.

На просия.

Само стъпки са

твоите думи.

И сън

по очите ми.

Недокосване пият...

Мирише на зима.

По ръцете ми

следи от лято...

Думи... думи... думи...

С чаша горчиво кафе

изпити...

Аз не съм вече същата -

на просия съм...

Научих се

как се умира...

В черния петък,

когато вързах

циганска видрица

на ръката си.

На просия съм...

Научи ме

как се преражда.

Можеш ли...

 

 

 

„Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят."

12 юлий 1894 г.
Свещеник Минчо Кънчев

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??