Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

Nov 25, 2014, 4:45 PM

Виждам вече есента

Poetry » Landscape

465 0 0

2/ ВИЖДАМ ВЕЧЕ ЕСЕНТА

Аз виждам вече есента...

Отмина хубавото лято.

Миньорно почвам песента...

Тъгата ми е във душата!

До днес се сърдех на пека.

Проклинах здраво топлината!

А днеска , аз ще ви река,

във Слънцето си търся брата!

Мечтая си за летни дни...

За птичките във синевата!

И гледам със отворени очи...

Ще се пръждоса ли мъглата!

И вятъра кога ще спре,

И листопада ще престане.

Дано ме Господ разбере,

че искам лято да остане!

17.09.2014 Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0