Виждаш ли истината?
Виждаш ли истината?
Онази бяла,
искряща мишена –
без очертания, без сянка.
Неудобна е.
Нож ще погълне, но няма да я разсече.
Няма смисъл
от злите езици въже да плетеш.
Извън всеки хвърлей на злото е,
недостижима за примки.
Не мятай камък по нея,
само твоето блато по-мътно ще стане.
Сняг без следи е.
Девствена,
но се отдава постоянно.
Обричаш ѝ се.
Любовта ѝ
ти носи осъзнаване на чуждите рани.
Винаги са били твои.
Обичаш разпятие.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
