Виждаш ли нещо неправилно?
На З. - честита една година!
Мълчанието ме изрича като песен на луната,
нежността по пръстите танцува, целуната
от топлината във смеха на очите,
стичащи се неловко по страните.
Първо се докосват сенките,
а ние, като марионетки, без разум ги следваме.
Забелязваш ли звездите,
които са слезли по-надолу, близо до тебе и мене?
Виждаш ли изобщо нещо различно
от огъня, който остава след ръцете ми?
Виждаш ли нещо неправилно,
когато не гледаш с очите си?
© Таня Атанасова All rights reserved.
