Sep 9, 2009, 1:45 PM

Вижте Рая

  Poetry
623 0 7

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.

През хребетите някъде далеч
морето ще ми маха със вълните,
а ехото ще носи родна реч
за сбъднатост, молитва на мечтите.

Ще видя седем рилски езера,
които огледално отразяват
протегнатата Божия ръка...
Ще видя как надеждата изгрява.

Ще се разлеят облаци над мен,
за да отмият болки и неволи.
Аз ще попивам слънчевия ден,
когато за България се моля.

Ухания от розов аромат
и птичи песни погледа ще галят.
Не искам да познавам този свят.
Мен стига ми, че съм роден във Рая.

Нека да ме брулят ветрове.
Ще издържа на всички земни хули.
Аз имам за България сърце,
калено в историческите бури.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...