9 sept 2009, 13:45

Вижте Рая

  Poesía
631 0 7

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.

През хребетите някъде далеч
морето ще ми маха със вълните,
а ехото ще носи родна реч
за сбъднатост, молитва на мечтите.

Ще видя седем рилски езера,
които огледално отразяват
протегнатата Божия ръка...
Ще видя как надеждата изгрява.

Ще се разлеят облаци над мен,
за да отмият болки и неволи.
Аз ще попивам слънчевия ден,
когато за България се моля.

Ухания от розов аромат
и птичи песни погледа ще галят.
Не искам да познавам този свят.
Мен стига ми, че съм роден във Рая.

Нека да ме брулят ветрове.
Ще издържа на всички земни хули.
Аз имам за България сърце,
калено в историческите бури.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...