9 sept 2009, 13:45

Вижте Рая

  Poesía
625 0 7

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.

През хребетите някъде далеч
морето ще ми маха със вълните,
а ехото ще носи родна реч
за сбъднатост, молитва на мечтите.

Ще видя седем рилски езера,
които огледално отразяват
протегнатата Божия ръка...
Ще видя как надеждата изгрява.

Ще се разлеят облаци над мен,
за да отмият болки и неволи.
Аз ще попивам слънчевия ден,
когато за България се моля.

Ухания от розов аромат
и птичи песни погледа ще галят.
Не искам да познавам този свят.
Мен стига ми, че съм роден във Рая.

Нека да ме брулят ветрове.
Ще издържа на всички земни хули.
Аз имам за България сърце,
калено в историческите бури.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...