9 sept 2009, 13:45

Вижте Рая 

  Poesía
470 0 7

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.

През хребетите някъде далеч
морето ще ми маха със вълните,
а ехото ще носи родна реч
за сбъднатост, молитва на мечтите.

Ще видя седем рилски езера,
които огледално отразяват
протегнатата Божия ръка...
Ще видя как надеждата изгрява.

Ще се разлеят облаци над мен,
за да отмият болки и неволи.
Аз ще попивам слънчевия ден,
когато за България се моля.

Ухания от розов аромат
и птичи песни погледа ще галят.
Не искам да познавам този свят.
Мен стига ми, че съм роден във Рая.

Нека да ме брулят ветрове.
Ще издържа на всички земни хули.
Аз имам за България сърце,
калено в историческите бури.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??