9 сент. 2009 г., 13:45

Вижте Рая

624 0 7

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.

През хребетите някъде далеч
морето ще ми маха със вълните,
а ехото ще носи родна реч
за сбъднатост, молитва на мечтите.

Ще видя седем рилски езера,
които огледално отразяват
протегнатата Божия ръка...
Ще видя как надеждата изгрява.

Ще се разлеят облаци над мен,
за да отмият болки и неволи.
Аз ще попивам слънчевия ден,
когато за България се моля.

Ухания от розов аромат
и птичи песни погледа ще галят.
Не искам да познавам този свят.
Мен стига ми, че съм роден във Рая.

Нека да ме брулят ветрове.
Ще издържа на всички земни хули.
Аз имам за България сърце,
калено в историческите бури.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...