Вик

Викът на птица утринната тишина раздра…

Събудих се от жалния й писък.

Нима умира в този час сама,

когато слънцето в небето се провира?

Опитах се отново да заспя,

затворих си очите, ето.

Но виждах аз на птицата скръбта,

и чувах нейната молба за помощ…

Затичах се навън, протегнах си ръцете,

да я стигна, че ужасът

стремглаво към земята я понесе,

но  кръв  се стичаше от нейното сърце…

Кой каза, че птиците не плачат?

И не ги боли? Когато зла ръка опита

полета им да прекърши,

да сложи край на техните мечти!

Тя падна на земята възнак,

не, за да бъде жалка…

А защото много я болеше…

И ужас от смъртта прочетох в нейните очи…

Умирайки, тя своите мечти ми завеща…

Прочетох  в нейните очи поука тайна:

Пази се от смъртта! Душата си пази!

 И не забравяй - докрай се отстоявай …

Себе си бъди! И волна, ще успееш!

Дори когато много те боли,

дори когато тъжно е сърцето!

Мечтаеш ли, повярвай, ти ще победиш!