Вик от Валхала
В този мрачен ден, щом зората не ще се появи,
срита зад бурните черни облаци,
аз ви виждам, чувам гласовете ви,
вие ме зовете, братя мои, сестри мои.
Виждам лицата ви, високо в небето
и знам, може би днес ще дойда при вас.
Хванал меча с двете си ръце, ще се бие
за слава, за гордост, за вас, любими мои,
Защото това е съдбата на воина.
И знам, един ден ще дойда при вас.
Искам да е днес, при тази славна битка,
защото чувам вика от Валхала.
Там, сред свещените зали, вие ме очаквате
с високо вдигната глава и меч в ръка.
Да съм войн е животът ми, съдбата ми
и съм готов да дам всичко във ваша чест,
така че когато дойде сетния ми час,
да знам, умрях за вас, прадеди мои,
умрях за вас, деца мои, още невидени.
Но това не ще е бой лесен, а ад за врага,
че този меч не един живот отнел е вече,
ръката, която го държи, е кърваво червена,
а и очите огън жив на омразата, гори.
Нека дойдат, нека се изправят пред нас.
Ние сме по-силните, по-смелите
и затова викът на Валхала е толкова силен,
защото ние знаем, там е нашето бъдеще.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
