Препрочитам ненаписаното още.

Въздъхвам... търсеща поля от теб.

Остана дъх на изветряла прошка.

И съсипан от пеклото слънчоглед.

Из дълбините на горели светове

възкръсват недолюбени монаси.

Осъдени души, дали са само две?

Или са зараждаща се нова раса?

По камъни издялани чертежи...

Някой се е борил с вечността.

Забиват се в нозете таралежи,

ослепели от изсечена гора.

В кръгове от оцветени небеса

луна се търси - за да се разкае.

В пророчествата няма чудеса,

но вината без вина съдба е.