Вина без вина
Препрочитам ненаписаното още.
Въздъхвам... търсеща поля от теб.
Остана дъх на изветряла прошка.
И съсипан от пеклото слънчоглед.
Из дълбините на горели светове
възкръсват недолюбени монаси.
Осъдени души, дали са само две?
Или са зараждаща се нова раса?
По камъни издялани чертежи...
Някой се е борил с вечността.
Забиват се в нозете таралежи,
ослепели от изсечена гора.
В кръгове от оцветени небеса
луна се търси - за да се разкае.
В пророчествата няма чудеса,
но вината без вина съдба е.
© Даниела All rights reserved.
