Aug 18, 2010, 8:57 PM

Винаги, когато идваш

  Poetry » Love
882 0 1

Винаги, когато идваш, сърцето, като мъничко зверче,

от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,

усмивката ми се разплисква като августовското море,

а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.

Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват,

ръцете ми - на арфа струни - резонират в транс,

погледът ми океан е - чака те да го преплуваш,

а към бедрата тънко предусещане се спуска на каданс.

Винаги, когато идваш, звездите се подреждат във шпалир,

облаците скачат лудо на въже - румени, по детски,

вятърът се шмугва стреснат зад един гърбат баир,

аз поемам дъх и сляпо се потапям във вълшебството.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...