Винаги, когато идваш, сърцето, като мъничко зверче,
от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,
усмивката ми се разплисква като августовското море,
а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.
Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват,
ръцете ми - на арфа струни - резонират в транс,
погледът ми океан е - чака те да го преплуваш,
а към бедрата тънко предусещане се спуска на каданс.
Винаги, когато идваш, звездите се подреждат във шпалир,
облаците скачат лудо на въже - румени, по детски,
вятърът се шмугва стреснат зад един гърбат баир,
аз поемам дъх и сляпо се потапям във вълшебството.
© Даниела All rights reserved.