18 авг. 2010 г., 20:57

Винаги, когато идваш

886 0 1

Винаги, когато идваш, сърцето, като мъничко зверче,

от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,

усмивката ми се разплисква като августовското море,

а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.

Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват,

ръцете ми - на арфа струни - резонират в транс,

погледът ми океан е - чака те да го преплуваш,

а към бедрата тънко предусещане се спуска на каданс.

Винаги, когато идваш, звездите се подреждат във шпалир,

облаците скачат лудо на въже - румени, по детски,

вятърът се шмугва стреснат зад един гърбат баир,

аз поемам дъх и сляпо се потапям във вълшебството.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...