Щом тръгнеш, аз ще те последвам.

Ще бъда сянка и в мрачен ден.

Ако някога ръка протегнеш,

ще докоснеш, знай, ти мен.

В твоите следи ще стъпвам,

та погледнеш ли назад,

може само да почувстваш,

че била съм… че съм там.

Ще съм сън в безсънни нощи,

ще съм дъжд в сухи дни.

И каквото друго още

няма в другите жени.

Винаги ще бъда всичко -

нали така ти обещах?

Винаги ще те обичам,

дори превърнала се в прах.

Илияна Дадарова