Винаги така ще си те спомням
Винаги така ще си те спомням
Как идваш тихо през вратата
Как в тъмното за миг ме зърваш
И към мене бързо приближаваш.
После бавно, смело ме целуваш
Сякаш дълго време си ме чакал
И неказаните мои думи чуваш
Колко страшно много си ми липсвал.
И всеки път ме караш да изтръпна
Когато ме прегърнеш и откраднеш
И тъй далече от света и мене
В ръцете си заключена ме хванеш.
Понякога желая да избягам
И не смея във очите да те гледам
Но дори тогава сили нямам
Ако пробвам, може да ме пуснеш.
Никога не разрешавай да си тръгна
Дори да казвам, че не искам да остана
Не знам дали ще мога да се върна
Веднъж ако допуснеш да избягам.
А аз си зная, че не ме обичаш.
Отдавна спряла съм да се надявам.
Не го очаквам, нито пък го искам
Просто адски трудно е понякога.
Винаги така ще си те спомням
Как идваш, не и как си заминаваш.
Сама за себе си ще си представям,
Че дойдеш ли, завинаги оставаш.
© Мария All rights reserved.
