Ти забрави ме,
не ме обичаш вече.
Да, виновна съм, признавам.
И таз вина живота ми обрече.
Сега сама съм
и до болка се разкайвам,
но ти вече тръгна си,
дори да викам и да съжалявам.
Прости ми! Само туй те моля,
не ме запомняй с моите лъжи.
запази в сърцето си красивите моменти -
така по-малко ще боли...
© Ивелина Станева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
