Dec 31, 2007, 8:25 AM

„Виртуална любов”

  Poetry » Love
1.1K 0 5
 

„Виртуална любов"

 

По цели нощи пред „PCто" стоя,

взирам се в скайпа с надежда едничка,

никът „ЕЛИ" да светне сега,

и от теб да получа усмивка!

 

Но ден след ден бавно отлитат,

а ти все „ОФЛАЙН" стоиш,

сърцето е свито, страда душата,

ох, защо не се появиш?

 

Но имало Господ, ти се яви,

чатът набира скорост отново,

часовете минават, ох, не са дни,

и казваш ми "чао" отново!

 

И целият цикъл повтаря се пак,

по цели нощи пред "PCто" стоя,

и взирам се в скайпа с надежда едничка,

никът „ЕЛИ" да светне сега!

                                                                                                                         

                                                                                                                               15.12.2007г

P. S.  Посвещавам го на момичето, което ме плени само с думи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самотен Самотник All rights reserved.

Comments

Comments

  • А казват, че не мога да чувствам. не е така. ти успя да ме разчувстваш. надявам се по често да виждаш "ели" онлайн, но помни не винаги е задължително да е виртуално. Най ми хареса послеписа. поздрави за което. Успех
  • Поздрав!!!
  • Пожелавам ти Светлината на Любовта винаги да свети през Живота ти!
  • Поздрав за идеята!
    Добре дошъл!
    Весело посрещане на Новата година!
  • Така е в ерата на нета!Добре дошъл и успех!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...