Вкъщи съм
Вкъщи съм
навсякъде бях,всичко видях.
(всичко ли?)
Тук съм си
всичко си е същото.Дори и ти.
Няма промяна.
(Помниш ли преди?)
И има пясък още в обувките
...и дохождах до водата всяка нощ.
Помня още на морето милувките,
те привличаха ме с вълшебна мощ.
Помня залеза огнен как пареше
и как вятъра шепот донасяше,
как вълните целуваха пясъка
и как песъчинките слънцето молеха.
И камък подскача в забравен джоб,
говори ми слънцето крие се в планината
и спомням си как всяка нощ
заслушвах се в тишината.
И помня колко красиво беше.
Зелено, омайно и нежно..
Шът... уж всичко заспа, а никой не спеше
там сред природата дивна.
И вкъщи съм. Върнах се. Зимата също,
но спомена топли ме (и печката вкъщи...)
Още спомени пазя си-в мислите разляти
за всеки миг и за прекрасното лято.
© Мойра Картман All rights reserved.
