jane_brune (Мойра Картман)
7 4
Mar 29, 2006, 6:27 PM

Вкъщи съм 

  Poetry
1033 0 4

Вкъщи съм
навсякъде бях,всичко видях.
(всичко ли?)
Тук съм си
всичко си е същото.Дори и ти.
Няма промяна.
(Помниш ли преди?)

И има пясък още в обувките
...и дохождах до водата всяка нощ.
Помня още на морето милувките,
те привличаха ме с вълшебна мощ.

Помня залеза огнен как пареше
и как вятъра шепот донасяше,
как вълните целуваха пясъка
и как песъчинките слънцето молеха.

И камък подскача в забравен джоб,
говори ми слънцето крие се в планината
и спомням си как всяка нощ
заслушвах се в тишината.

И помня колко красиво беше.
Зелено, омайно и нежно..
Шът... уж всичко заспа, а никой не спеше
там сред природата дивна.

И вкъщи съм. Върнах се. Зимата също,
но спомена топли ме (и печката вкъщи...)
Още спомени пазя си-в мислите разляти
за всеки миг и за прекрасното лято.

© Мойра Картман All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??