May 17, 2009, 9:15 PM

Владетелката на нощта

739 0 9

Най-страшното във самотата
допълзява през нощта,
тогава идва тишината
и гони с крясъци съня.

Облекчение вина довежда,
превърта кадрите отзад напред,
пълнителя със Страх зарежда,
на все засичащ пистолет.

Отеква ехо в малката ти стая
от ритъма на собственото ти сърце,
наливаш ром във чашата със чая,
отпиваш... със надеждата да спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...