Най-страшното във самотата
допълзява през нощта,
тогава идва тишината
и гони с крясъци съня.
Облекчение вина довежда,
превърта кадрите отзад напред,
пълнителя със Страх зарежда,
на все засичащ пистолет.
Отеква ехо в малката ти стая
от ритъма на собственото ти сърце,
наливаш ром във чашата със чая,
отпиваш... със надеждата да спре.
© Никодим Сертов Всички права запазени
Толкова добре си изказал всичко.
Впечатляващо.