Да можеше да ме докоснеш само,
когато в душата болката крещи
и във очите сълзите скрито замълчат,
ще ме обикнеш до безсилие.
Да можеше да ме разтвориш като книга
и ред по ред от мен да зачетеш,
безсънни, дълги ще са дните ти,
докато прелистиш и последния ми лист.
И само ако можеше да ме откриеш,
не ти е нужен миг да разбереш,
в гръдта сърцето ми как лудо бие.
С надежда любовта му ти да споделиш.
© Весела Йотова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
