10.02.2013 г., 21:48  

Влюбена

1.4K 0 1

Да можеше да ме докоснеш само,

когато в душата болката крещи

и във очите сълзите скрито замълчат,

ще ме обикнеш до безсилие.

 

Да можеше да ме разтвориш като книга

и ред по ред от мен да зачетеш,

безсънни, дълги ще са дните ти,

докато прелистиш и последния ми лист.

 

И само ако можеше да ме откриеш,

не ти е нужен миг да разбереш,

в гръдта сърцето ми как лудо бие.

С надежда любовта му  ти да споделиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...