10.02.2013 г., 21:48  

Влюбена

1.4K 0 1

Да можеше да ме докоснеш само,

когато в душата болката крещи

и във очите сълзите скрито замълчат,

ще ме обикнеш до безсилие.

 

Да можеше да ме разтвориш като книга

и ред по ред от мен да зачетеш,

безсънни, дълги ще са дните ти,

докато прелистиш и последния ми лист.

 

И само ако можеше да ме откриеш,

не ти е нужен миг да разбереш,

в гръдта сърцето ми как лудо бие.

С надежда любовта му  ти да споделиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...